Р. Салваторе - Пътеките на мрака - цялата трилогия

Р. А. САЛВАТОРЕ

ПЪТЕКИТЕ НА МРАКА - ЦЯЛАТА ТРИЛОГИЯ

(книга 4 от "Забравените кралства")

ПОТАЙНО ОСТРИЕ

(книга 1 от " Пътеките на мрака")

Пролог

Потънал в мисли, Уолфгар се излегна назад, опитвайки се да проумее внезапните промени, настъпили в живота му. Измъкнат от грабливите нокти на демона Ерту и пъклената му тъмница в Бездната, той отново се намираше сред приятели и съюзници. Бруенор, джуджето, което го бе осиновило, беше тук, тук бе и Дризт, мрачният елф, който бе не само негов наставник, но и най-близкият му приятел. А похъркването, което долиташе до ушите му, красноречиво говореше, че Риджис, пухкавият полуръст, спи сладко в съседната стая.

Тук бе и Кати-Бри, скъпата Кати-Бри, жената, която бе обикнал. Ето че сега, благодарение на героичните усилия на тези прекрасни приятели, те отново си бяха у дома, в Долината на мразовития вятър, и като че ли всичко беше наред.

Само че Уолфгар нямаше представа какво точно означава това.

Уолфгар, който в продължение на шест години бе понасял нечовешки мъчения в лапите на Ерту, нямаше никаква представа.

Едрият мъж скръсти ръце пред гърдите си. Единствено крайната умора го бе тласнала към леглото — нищо друго не бе в състояние да го накара доброволно да потъне в сън. Защото именно там, в сънищата му, Ерту отново го откриваше.

Така стана и тази нощ. Макар и дълбоко изтерзан и разкъсван от противоречиви мисли, Уолфгар не успя да устои на изтощението и над него се спусна умиротворяващ мрак, изместен почти веднага от оловносивите мъгли на Бездната. Откъм гигантската гъба с издялан в нея трон, се носеше смехът на огромния Ерту. Все същият отвратителен дрезгав кикот, роден не от радост, а от злобна насмешка и от подигравка към клетниците, които демонът изтезаваше. Този път скверното създание отправи несекващата си жлъч към Уолфгар. Към него бяха насочени и щипците на Бизматек, друг демон от Бездната и слуга на Ерту. Младият мъж яростно се отбраняваше с почти нечовешка сила, раздаваше юмруци във всички посоки и за известно време съумяваше да се опази от яките човекоподобни ръце, както и от зловещите щипци на демона.

Ала до него се домогваха твърде много крайници. Бизматек бе прекалено едър и прекалено силен и дори могъщият варварин постепенно започна да се уморява.

Всичко свърши — както винаги — с един от щипците на демона, вкопчен в гърлото на Уолфгар, докато другият, както и двете човешки ръце, стискаха победения мъж в желязна хватка. Неимоверно изкусен в това мъчение — любимото му! — Бизматек едва-едва усили натиска върху гърлото на своята жертва, лишавайки я напълно от въздух, само за да й го върне отново няколко мига по-късно и така отново и отново, минута след минута, час след час, докато младият варварин отчаяно се мъчеше да си поеме дъх, а силите бързо го напускаха.

Уолфгар рязко се изправи, впил пръсти в гърлото си. По врата му плъзна дълга драскотина, още преди да осъзнае, че наоколо няма никакъв демон, а той се намира в собственото си легло, в земята, която наричаше свой дом, сред приятели.

Приятели…

Какво ли значеше тази дума? Какво знаеха те за страданието му? Какво ли можеха да сторят, за да му помогнат да прогони завинаги кошмарния спомен за Ерту?

Изтерзаният мъж не мигна до края на нощта и когато много преди да съмне Дризт дойде да го събуди, го откри напълно облечен. Този ден петимата приятели възнамеряваха да поемат на път. Смятаха да отнесат злия Креншинибон далеч на югозапад, към Карадуун, край бреговете на езерото Импреск и след това към снежните планини и манастира Възвисяване на вярата, където един монах на име Кадърли щеше да унищожи магическия предмет.

Креншинибон. Когато дойде да събуди приятеля си, Дризт го носеше у себе си. Не открито, така че да се вижда, ала Уолфгар знаеше, че е там. Усещаше го, чувстваше с цялото си същество скверното му присъствие. Защото кристалният отломък си оставаше свързан с последния си господар, Ерту. Мощта на демона пулсираше в самото му сърце и докато Дризт, у когото бе сега отломъкът, се намираше близо до Уолфгар, близо бе и самият Ерту.

— Прекрасен ден за път — весело отбеляза елфът, ала в гласа му, помисли си Уолфгар, се долавяше някакво напрежение и дори снизхождение, та младият варварин с мъка се удържа да не стовари юмрука си в лицето му.

Вместо това, само изръмжа нещо и мина покрай измамно дребничкия елф. Дризт нямаше дори пет фута и половина, докато варваринът бе по-близо до седемте, отколкото до шестте и тежеше двойно повече от приятеля си. Само бедрото му бе по-дебело от кръста на Дризт и въпреки това, ако между двамата се стигнеше до размяна на удари, всеки разумен човек би заложил на елфа.

— Още не съм събудил Кати-Бри. — При звука на това име Уолфгар рязко се обърна, а дълбоките му, наситеносини очи срещнаха лавандуловия взор на Дризт.

— Риджис обаче вече е станал и похапва — надява се да има време за поне две-три закуски, преди да тръгнем — добави елфът и се засмя, ала Уолфгар дори не се усмихна. — Бруенор ще ни чака в полето отвъд източната порта на Брин Шандер. Сега е при хората си и подготвя Стъмпет, за да го замества в негово отсъствие.

Варваринът почти не го чуваше. Думите на приятеля му не означаваха нищо за него. Целият свят не означаваше нищо.

— Да събудим ли Кати-Бри? — попита Дризт.

— Аз ще се погрижа — рязко отвърна Уолфгар. — Ти се заеми с Риджис. Ако прекали с яденето, ще ни забави, а искам да отидем при този твой Кадърли възможно най-бързо, та веднъж завинаги да се отървем от Креншинибон.

Дризт се накани да отвърне нещо, ала варваринът вече се отдалечаваше по коридора, който водеше към стаята на Кати-Бри. Почука само веднъж и влезе, без да изчака отговор. Дризт направи крачка към вратата с намерението да му се скара за грубостта, но после се отказа. Кати-Бри бе в състояние да се защити от обида или насилие по-добре от когото и да било, който елфът някога бе срещал.

Освен това, Дризт и сам осъзнаваше, че желанието му да скастри Уолфгар се дължи до голяма степен на ревност — ревност от човека, за когото Кати-Бри някога възнамеряваше да се омъжи… намерение, което може би не след дълго най-сетне щеше да се осъществи.

Елфът прокара ръка по-красивото си лице и отиде да потърси Риджис.