Неизв. - Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис Страница 27

В този миг влетя Еди. Досети се за местоположението на Нина от посоката, в която се целеше Кротала.

- Ей! - извика той. Онзи го видя, завъртя се и стреля. В същия миг Еди се хвърли зад една колона и куршумът се заби в стената на мястото, където беше стоял до преди секунда.

- Изнесете диаграмата оттук! - заповяда Шабан, махай­ки на Лоренц да се приближи. Хамди хукна към тях.

Кротала се приближаваше. Притиснал гръб към колона­та, Еди вдигна ножа и се приготви. Благодарение на любо­вта си към револверите, сега американецът разполагаше само с два патрона в своя колт питон. Дори със спийдлоудър, пак щяха да му бъдат необходими няколко секунди да презареди, което го правеше беззащитен за контраатака.

Но първо трябваше да изразходва останалите куршуми.

От близкия вход се чу шум. Брома се беше съвзел и се приближаваше с гневно лице. Запъти се към Еди. По дяво­лите! Оставаше му само един изход - а Кротала чакаше…

Нина забеляза напрегнатото лице на Кротала, готов да убива.

- Еди! - извика тя и запрати с всичка сила железния лост към стрелеца.

И улучи рамото му. Пръстът му трепна върху спусъка и револверът гръмна. Куршумът улучи колоната, Брома отско­чи стреснато назад, а Еди хукна към Нина.

- Брома! Лоренц! Вземете диаграмата! - извика Шабан ядосано, с нарастващо нетърпение. Брома се поколеба, след което прекоси стаята и хвана сандъка от единия край. Ло­ренц го вдигна от другия. Хамди се обърна и избяга в туне­ла, държейки носа си с ръка. Двамата мъже понесоха сандъ­ка след него.

- По дяволите! - Нина гледаше с отчаяние как диагра­мата изчезва. Тя се обърна към Еди. - Ти какво, влизаш в престрелка с нож?

- Останал му е само един изстрел - възрази Еди. - След това ще излезе с юмруци срещу моя нож!

Кротала се приближаваше към тях, но Шабан му викна:

- Боби! Да тръгваме!

- А тези двамата?

- Само диаграмата има значение - тръгвай! Ще срутим тунела и ще ги запечатаме вътре!

Нина и Еди се спогледаха разтревожено.

- Гръм и мълнии! - произнесоха те в един глас.

Шабан влезе в тунела. Кротала го последва до изхода и зае позиция зад каменния блок, предизвиквайки двамата да се покажат от скривалището си.

- Подай ми една от онези делви - нареди Еди.

Нина се намръщи при мисълта за унищожаването на поредния артефакт, но му подаде контейнера. Той претегли тежестта му на ръка.

Гласът на Шабан отекна в тунела:

- Боби, размърдай се! - За миг Кротала отмести поглед по посока на вика…

Еди изскочи и запрати контейнера с всичка сила.

Когато Кротала стреля, той вече се претъркулваше зад съседната колона. Куршумът улучи контейнера във въздуха и той се пръсна на парчета. Някои от тях застигнаха Еди, но той не им обърна внимание. В главата му се въртеше само една мисъл.

Шест изстрела.

Той скочи с надеждата, че е преброил правилно и че ба­рабанът на револвера не е за седем патрона…

Не беше. Американецът се обърна и побягна към тунела.

Еди хукна след него, опитвайки се да избегне висящите крушки.

Осъзна твърде късно, че Кротала носи втори револвер. Той го извади от джоба си, спря, обърна се…

Еди се хвърли върху него. Двамата се стовариха на пода до бръмчащия генератор. Кротала вдигна пистолета, но Еди го изби от ръката му. Стрелецът се опита да го докопа, но Еди заби юмрук в бъбреците му и мъжът се преви от болка.

Но Кротала все още не беше извън строя; той се завъртя рязко и заби лакът в гърдите на Еди. Англичанинът изпъшка, ударът попадна в реброто, което беше счупил няколко месеца по-рано.

Кротала усети слабостта му и го удари отново в същото място. Еди отстъпи към подпорната греда.

Американецът се освободи от захвата му и се опита да се изправи, но Еди го изрита силно в гърба. Кротала залит­на и отново се стовари на земята…

В краката на Шабан.

Еди вдигна поглед. Шабан държеше револвера и го беше насочил към него…

Той стреля, а Еди се претърколи зад генератора. Първи­ят изстрел се заби в пода и рикошира към тунела - но след­ващият улучи генератора. Машината изхълца, механизмът ѝ проскърца. Проблеснаха светлини. Следващият изстрел про­би резервоара и от дупката бликна бензин.

- Назад! - извика Шабан на помощниците си и устните му се изкривиха в жестока усмивка. Кротала се изправи със садистичен смях. Двамата мъже се изтеглиха в коридора.

- Мамка му! - прошепна Еди. Имаше избор - да умре от куршум или от изгаряне.

Шабан стреля. Горещият куршум подпали бензиновите изпарения и в коридора блъвна огън.

Еди се наведе и побягна…

Генераторът избухна. Крушките веднага угаснаха, но Еди виждаше всичко твърде добре благодарение на ярката оранжева огнена топка, която изригна зад него и опърли ко­жата и косата му. Той се хвърли на пода. Огнената буря профуча над него, облизвайки тавана.

Ехото от взрива заглъхна, но не този шум го притесня­ваше, а зловещото пропукване на поглъщано от огъня дърво и по-силното хрущене на камък - таванът поддаваше.

Еди побягна към тъмната зала. Зад него таванът се сру­ти с трясък. Той залитна към преддверието, следван от задушлив, гъст облак пясък.

- Еди! - извика Нина, давейки се от кашлица. - Добре ли си? Еди!

- Да… Добре съм - избоботи той, притиснал тениската си към устата и носа. Шумът от срутването беше спрял, от тунела се чуваше само съскането на падащия пясък.

- Какво стана, по дяволите?

- Генераторът се взриви, отнесе подпорите. Таванът се срути.

- Значи сме в капан? - Приближаващата се неясна свет­лина се оказа Мейси, която носеше изпуснатото фенерче на Брома. - О, Боже! Ще ни свърши въздухът!

- Мястото е доста просторно, така че няма да имаме проблем, стига някой да не реши да бяга за здраве - успокои я Еди. - Или пък не изпадне в паника.

- Не се паникьосвам! Та ние сме заклещени под Сфинк­са, защо да се паникьосвам?

Нина помогна на Еди да се изправи.

- Добре ли си?

- Мърдам. Макар че бих изритал здраво онзи задник! Мейси, дай ми фенерчето. - Той го насочи към тунела. Въпре­ки че прахът беше все още доста гъст, ясно се виждаше, че проходът е напълно блокиран. - Ох. Доста копаене ни чака.

- Няма нужда. Забрави ли? - Нина насочи ръката му с фенерчето към източния край на залата. Лъчът попадна върху орнаментираните колони край втория вход. - Просто трябва да изчакаме момента…

*

Бъркли си пое дълбоко въздух, преди да вземе последния счупен камък и с нарочна показност го премести встрани.

- Това… е то - обърна се той към камерата, която го след­ваше. Въпреки че тесният тунел позволяваше само на шес­тима души да присъстват на отварянето на Залата на лето­писите, циклопското стъклено око позволяваше на милиони по света да го наблюдават. Всичко, което кажеше през след­ващите няколко минути, щеше да бъде запомнено като ду­мите на Нийл Армстронг при стъпването му на Луната.

Докато подаваше камъка на друг член на екипа, той бег­ло погледна към часовника си - 4:46 сутринта, 9:46 вечерта в Ню Йорк, точно навреме, - преди да вземе железния лост и да се обърне отново към камерата.

- Последната отломка беше разчистена от входа - обя­ви той колкото се може по-тържествено. - Единственото нещо, което стои между нас и легендарната Зала на летопи­сите под Сфинкса, е тази каменна плоча. Когато я отворим, ние ще сме първите хора, които влизат тук след повече от пет хиляди години. Никой не знае точно какви съкровища се крият вътре… но можем да бъдем сигурни в едно. Какво­то видим от другата страна на тази врата, ще бъде помнено дълго време.

Зад оператора се показа Метц, който с жестове го нака­ра да побърза. Потискайки раздразнението си, Бъркли подпъхна лоста в пролуката от едната страна на каменната пло­ча и отново се обърна към камерата.

- Започваме.

Той натисна лоста. В продължение на няколко секунди единственото, което се чуваше, беше скърцането на метал в камък, после плочата бавно се отмести с приглушен тътен. Бъркли едва сдържаше въодушевлението си, докато вратата бавно се отваряше. Най-накрая! Най-накрая Залата на лето­писите се разкриваше… и светът гледаше него. Не някой друг от останалите археолози, които отчаяно се опитваха да по­лучат работата в АСН, и със сигурност не Нина Уайлд…

Каменната плоча леко се отмести, разкривайки тъмна цепнатина. Навън изригна облак прах. Пулсът му се ускори. Той натисна още по-силно. Плочата се освободи и падна. Той я избута настрани и надникна през отвора. Операторът се придвижи напред, за да може лампата на камерата да ос­вети вътрешността…

Лъчът ѝ попадна върху мръсното, покрито с прах лице на Нина Уайлд.

— Здрасти, Лоугън - каза тя и сърцето на Бъркли спря. - Добре дошъл в Залата на летописите. Защо се забави толкова?

9.

- Тези хора са просто вандали и крадци! Те трябва да бъдат хвърлени в затвора за двайсет години!

Гласът на Хамди беше изпълнен с гняв, но в него се до­лавяше и страх. Което съвсем не бе изненадващо. Ако еги­петските власти получат доказателство за участието му в кражбата на зодиакалната диаграма, той ще лежи двай­сет години в затвора, помисли си Нина.