Неизв. - Анди Макдермът Нина Уайлд и Еди Чейс 5 Операция Озирис Страница 31

- Значи изток и запад си сменят местата, когато гледаш нагоре или надолу… Щура работа!

- Да, нали? - рече Еди. - Вече не съм досадният стар пръдльо, нали?

- Никога не съм казвала, че си скучен! - възрази тя.

Той изсумтя, но по-нататъшният им разговор беше пре­къснат от някакъв служител, облечен в сако от туид, който застана на входа и ги заля с поток от френски думи.

- Съжалявам, приятел - каза Еди, въпреки че двамата с Нина владееха езика достатъчно добре, за да разберат по-голямата част от тирадата му. - Англичани. Е, поне аз съм такъв. Те двете са американки.

- Англичанин и американки. Разбирам. Надявам се, че посещението в Лувъра ви харесва - каза мъжът, който оче­видно не се интересуваше какъв ще бъде отговорът. - Боя се, че трябва да ви помоля да напуснете стаята. Една ВИП личност помоли да разгледа зодиака на Дендера насаме.

- О, ВИП? - рече Еди с преувеличена учтивост. - Е, раз­бира се, че ще се ометем оттук! Нали не искаме един ВИП да дели стаята с някакви си обикновени хорица?

- Мили Боже, не - добави Нина с приповдигнат тон. - Със сигурност ще напуснем залата преди да опетним обо­нянието на по-висшите от нас с нашите вредни изпарения! - Тя хвана Еди за ръката и двамата се обърнаха към изхода.

На служителя на музея въобще не му беше забавно, още повече след като Мейси избухна в смях.

- Извинявам се за неудобството - рече той през зъби, пре­ди да се обърне към коридора, където явно имаше други хора.

Хванати за ръце и неспособни да сдържат усмивките си, Нина и Еди излязоха в главния коридор.

Но усмивките им се стопиха в мига, когато се озоваха пред Себак Шабан и Боби Кротала.

11.

- Опа! - Еди се съвзе пръв от изненадата. - Радвам се да ви видя тук.

Кротала бръкна бързо в джоба на сакото си от змийска кожа, но Шабан го стрелна със смразяващ поглед.

- Точно така, умен ход - каза Нина, опитвайки се да при­крие нервността си. - Това не ви е „Шифърът на Леонардо”. Не може просто ей така да си вадите змийските зъбки по­сред бял ден в Лувъра, пред толкова много свидетели.

Служителят поглеждаше несигурно ту едната, ту друга­та групичка.

- Познавате ли се?

- Не са ни запознавали официално - отвърна Нина със студен сарказъм. - Но да, познаваме се. Господин Шабан, ако се не лъжа. И вашият очарователен приятел.

- Боби Кротала - обади се с провлачен глас спътникът на Шабан. - Съжалявам, че ви пропуснах последния път, ако ме разбирате.

- Кротала? - обади се присмехулно Еди. - Глупости! Не може това да е истинското ти име.

Онзи присви очи.

- Аз съм индианец чероки, задник такъв.

- Какво, една шейсет и четвърта ли? Та ти си по-бял от мен! Прякорът Усойница би ти подхождал повече.

- Знаеш ли - рече Кротала, поклащайки глава, - по-до­бре внимавай с приказките, когато говориш с пехотинец. Току виж съм ти затворил устата. Завинаги.

- Никой свестен пехотинец няма да си остави косата в такова състояние - отвърна Еди, без да се впечатли от запла­хата на американеца. - Бил си позорно уволнен, нали?

- Еди, скъпи - обади се Нина с напрегната усмивка, - ще спреш ли да провокираш човека?

- Разбира се, че ви познавам, доктор Уайлд - каза Ша­бан. - Всъщност след малката ви каскада при Сфинкса до­ста голяма част от света ви познава. - Служителят на музея примигна, разпознавайки я. - Както и госпожица Шариф - добави египтянинът, когато Мейси се появи от преддверие­то. - Дошли сте тук заедно. Колко удобно.

- Защо сме все още тук? - прошепна уплашено Мейси на Нина.

Шабан присви очи съсредоточено.

- Защо сте тук, доктор Уайлд?

- Предполагам, че по същата причина като вас. - Очите ѝ проблеснаха; под мишницата си мъжът стискаше кожена папка, която сигурно съдържаше снимки от сглобения нано­во зодиак. - От силен интерес към древната астрология.

Очите му се присвиха още повече.

- Много силен.

- Сигурна съм в това. Но всъщност трябва да тръгваме. Ще се видим - надявам се, да не е много скоро, всъщност.

- Знаете ли какво - рече Кротала и отново бръкна в джо­ба си, - какво ще кажете да ви изпратя до изхода?

- А ти какво ще кажеш да не го правиш? - отвърна Еди с надеждата, че Кротала няма да се досети, че не е въоръжен.

- Всичко е наред, Боби. - Шабан докосна мъжа по ръка­та. - Остани с мен. Сигурен съм, че ще се срещнем отново. Надявам се - усмихна се той искрено, но злобно, - при по-неофициални обстоятелства.

- Очаквам го с нетърпение - отвърна Еди, продължавай­ки да стиска дръжката на несъществуващия си пистолет. Двамата с Нина отстъпиха встрани, а Мейси побърза да се скрие зад гърбовете им. Шабан и Кротала стояха като ста­туи и ги наблюдаваха как стигат до стълбите към долната стая. - Добре, момичета, тичайте!

Те хукнаха към подземната стая, в която по иронично стечение на обстоятелствата бяха изложени предмети, свър­зани с Озирис, след което бързо се изкачиха по други стъпа­ла към зала, пълна с мумии, привличайки изненаданите по­гледи на останалите посетители. Еди се обърна назад.

- Не ни е последвал, но се обзалагам, че е повикал еки­па горили. - Той разгърна туристическата карта. - Къде е най-близкият изход, по дяволите?

Намериха пътя за навън и се озоваха на площада до източната страна на музея.

- Исусе, наистина трябва да си купя нов пистолет - оп­лака се Еди.

Нина обаче беше повече заинтригувана от колата, пар­кирана в близката забранена зона - голям черен джип мер­цедес със затъмнени стъкла.

- Дали това не е колата на Шабан?

- Може би - отвърна Еди, повеждайки двете жени към отсрещния тротоар. - Защо? Да не искаш да я претърсим?

- Не, но се питам дали да не тръгнем след нея.

- Тъкмо успяхме да се отървем от него, а ти искаш го последваме? - попита Мейси.

- Не можем да открием пирамидата на Озирис, без да видим целия зодиак - каза Нина. - А той е у Шабан.

Те побързаха да се скрият зад ъгъла. Нина погледна на­зад. Никой не ги следеше.

- Не е задължително да е неговата кола - обади се Еди.

- Тогава значи сме прецакани. Но в забранената зона паркират само ВИП-ове, така че да изчакаме и да видим.

Оказа се, че това наистина беше колата на Шабан. Де­сетина минути по-късно египтянинът с белязаното лице из­лезе от Лувъра. Двамата с Кротала се качиха в мерцедеса.

- Смяташ ли, че е разгадал как да намери пирамидата? - зачуди се Мейси.

- Има само един начин да разберем - отвърна Нина. Джи­път потегли. Тя изтича иззад ъгъла и размаха ръце: - Такси!

- По дяволите! - изруга Еди, поглеждайки надолу по тясната улица. - Не очаквах, че дори във Франция тези коли ще са големи.

Нина, Еди и Мейси последваха джипа на Шабан с так­си - след като първо успяха да убедят шофьора му, че мол­бата имsuivez cette voiture!51не еune blague62.Мерцедесът спря пред голяма сграда, носеща логото на Храма на Ози­рис - пред която, също като пред двойничката ѝ в Ню Йорк, се беше събрала огромна развълнувана тълпа.

- И всички тези хора са дошли тук, за да видят онзи тип Озир? - попита невярващо Мейси. - Знам, че е бил кино­звезда, но моля ви се!

Нина помоли шофьора да спре.

- Защо не си измислиш собствена религия, пък да ви­дим как ще се развият нещата.

Мейси се замисли.

- А не може ли последователите ми да бъдат, да речем, голи до кръста пожарникари? Млади, разбира се.

- Знаеш ли, тази религия ме заинтригува.

- Ей! - изръмжа Еди.

Тримата освободиха таксито и загледаха как Шабан и Кротала напускат мерцедеса, докато облечени в зелени сака мъже им разчистват пътя към входа на сградата. Изчакаха ги да влязат вътре, след което Нина тръгна към тълпата.

- И сега какво? - попита Еди. - Ще ги чакаме пак да излязат?

- Не знам - сви рамене тя. - Но мисля, че не трябва да ги изпускаме от поглед. - Тя огледа тълпата. - Трябва да при­зная, че този Храм на Озирис възбуди любопитството ми. Интересно ми е също така защо Озир толкова иска да намери пирамидата на Озирис. Трябва да се опитаме да влезем вътре.

- Да не си забравила, че те знаят как изглеждаме?

- Значи ще стоим отзад. Тук има около триста души - ако си държим главите наведени, Шабан и приятелчето му няма да ни видят. А никой друг не знае кои сме.

- Ъ-ъ-ъ…, доктор Уайлд, милиони хора ви видяха по теле­визията - възрази Мейси. - А и преди това си бяхте известна.

Нина погледна към близките магазини.

- Добре, може пък да се дегизираме…

*

- Тази дегизировка не струва - прошепна Еди, когато двамата с Нина си намериха места на последния ред в зала­та, подредена в египетски стил, с две огромни статуи на Ози­рис от двете страни на входа.

- Съжалявам, но не се намираме в модния квартал на Париж - изсъска му Нина. Единственото, което можаха да намерят, за да прикрият лицата си, бяха бейзболни шапки с надпис „Обичам Париж” над козирките.

От предните редици се надигна развълнуван шум. Тъл­пата се изправи и започна да ръкопляска на Халид Озир, кой­то се запъти към сцената в дъното на залата, наслаждавайки се на екзалтираните възгласи на последователите си. Зад него вървяха други високопоставени членове на Храма на Озирис, сред които се забелязваха Шабан и Кротала. Еди смъкна козирката по-ниско над очите си.