Unknown - Патрик Ротфус Името на вятъра Страница 67

— А, нашето момче чудо. Би ли се изправил?

Станах, без да знам какво да очаквам.

— Имам добри новини за всички вас — каза той. — Господин Квоте, когото виждате тук, ме увери, че е напълно наясно с принципите на симпатията. След това си твърдение той предложи да изнесе днешната лекция. — Той направи широк жест към мен да се присъединя към него на подиума и ми се усмихна безмилостно. — Господин Квоте?

Разбира се, той ми се подиграваше, като очакваше, че ще се свия от страх и срам на стола си.

Но аз се бях срещал с достатъчно кавгаджии през живота си. Така че се изкачих на подиума и му стиснах ръката. Обърнах се към студентите, като използвах школувания си сценичен глас:

— Благодаря на магистър Хеме за тази възможност. Мога само да се надявам, че ще успея да му помогна и да хвърля малко светлина върху тази твърде интересна тема.

След като сам беше започнал тази малка игра, Хеме вече не можеше да я спре, без да изглежда глупаво. Когато стисна ръката ми, той ме изгледа по начина, по който вълкът гледа някоя котка, която се е качила на дървото от страх. Като се подсмихваше самодоволно, се отправи към мястото, което бях освободил на първия ред.

Уверен в моето невежество, той с охота прие този фарс да продължи.

Никога нямаше да се измъкна от тази ситуация, ако не бяха два от иначе многобройните недостатъци на Хеме. Първо, бе достатъчно глупав да не повярва на онова, което му бях казал предния ден, и, второ, искаше да ме постави във възможно най-неловкото положение.

Или казано с по-прости думи, подаваше ми достатъчно въже, с което сам да се обеся. Очевидно не беше помислил, че веднъж вързана, примката може спокойно да бъде нахлузена и на нечий друг врат, не само на моя.

— Днес ще ви представя един пример, в който се прилагат законите на симпатията — обърнах се аз към курса. — Тъй като обаче времето ни е ограничено, ще имам нужда от помощ за подготовката му. — Посочих наслуки един от студентите. — Бихте ли ми донесли един косъм от косата на магистър Хеме, моля?

Хеме предложи един косъм със силно преувеличена любезност.

Когато студентът ми го донесе, Хеме се усмихна, все едно се забавляваше искрено, уверен, че колкото по-внушителна е подготовката ми за предстоящата лекция, в толкова по-неловко положение ще се окажа накрая.

Възползвах се от това малко забавяне, за да разгледам с какво оборудване ще ми се наложи да работя. От едната страна на подиума стоеше мангал, а бързият преглед на чекмеджетата на работната маса разкри тебешир, кибритени клечки със сяра, лупа, няколко свещи и няколко блокчета метал със странна форма. Избрах три свещи и оставих останалите неща.

Докато взимах косъма на магистъра, разпознах студента, който ми го подаде — Базил, момчето, което Хеме беше сплашил вчера.

— Благодаря ти, Базил. Би ли донесъл тук този мангал и след това би ли го разпалил възможно най-бързо?

Когато той го донесе по-наблизо, с доволство забелязах, че е оборудван с малко духало. Докато момчето сипваше спирт върху въглищата и се опитваше да го запали с искра, аз се обърнах към курса:

— Понятията в симпатията не са съвсем лесни за разбиране, но в основата на всички тях лежат три прости закона. Първият е Доктрината за съответствието, която казва, че „сходството увеличава симпатията“. Вторият е Принципът на кръвното сродство, който ни учи, че „частицата от едно нещо може да го представлява цялото“. И третият е Законът за съхраняването, който твърди, че „енергията не се създава или разрушава“. Съответствие, Сродство и Съхраняване. Трите С-та.

Направих пауза и се заслушах в звука на петдесетината пера, които записваха думите ми. До мен Базил работеше прилежно с духалото. Внезапно осъзнах, че тази работа можеше да започне и да ми харесва.

— Не се безпокойте, ако все още не виждате смисъл в тези неща. Демонстрацията би трябвало напълно да ви изясни всичко.

Погледнах надолу и видях, че мангалът вече се е нагрял добре. Благодарих на Базил, провесих над въглищата плитък метален съд и пуснах в него две от свещите да се стопят.

Сложих третата свещ в държача върху масата и използвах една от клечките със сяра в чекмеджето, за да я запаля. След това свалих съда от огъня и внимателно изсипах върху масата вече стопеното му съдържание, което образува топка от мек восък е големината на юмрук. Погледнах отново към студентите.

— При симпатията голямата част от онова, което правите, пренасочва енергията. Енергията се движи по симпатичните връзки — издърпах фитила и започнах да оформям восъка като кукла с горе-долу човешка форма. — Първият закон, за който споменах, „сходството увеличава симпатията“, означава просто, че колкото повече нещата приличат едно на друго, толкова по-силна ще бъде симпатичната връзка между тях.

Вдигнах високо грубото подобие на кукла, за да може всички да я видят.

— Това — казах аз — е магистър Хеме. — Тук-там в залата се разнесе сподавен смях. — Всъщност това е моето симпатично представяне на магистър Хеме. Някой може ли да отгатне защо то не е достатъчно добро?

Настъпи моментна тишина. Оставих мълчанието да се проточи известно време — аудиторията още не беше загряла достатъчно. Хеме ги беше стреснал вчера и сега те реагираха бавно. Накрая един студент от дъното на залата се престраши:

— Големината е различна.

Кимнах и продължих да оглеждам залата.

— Освен това той не е направен от восък.

Кимнах пак.

— Между тях има съвсем бегла прилика — в общата форма и пропорциите. Въпреки това фигурката е много лошо симпатично представяне. Поради това всяка симпатична връзка, базирана на нея, ще бъде доста слаба. Ефективността й ще бъде може би около два процента. Как можем да я подобрим?

Отново настъпи мълчание, което трая по-кратко от първото.

— Можеш да я направиш по-голяма — предложи някой.

Аз кимнах и продължих да чакам. Обадиха се други гласове: „Можеш да издълбаеш върху нея лицето на магистър Хеме“, „Да я боядисаш“, „Да й сложиш малка мантия“. Всички се засмяха.

Вдигнах ръка за тишина и с изненада установих колко бързо утихна залата.

— Като оставим настрана практическата страна на нещата, да предположим, че сте направили всички тези неща. И до мен стои напълно облечен и майсторски изработен магистър Хеме, висок метър и осемдесет — махнах с ръка. — Дори и след всички тези усилия най-доброто, на което можете да се надявате, е десет или петнайсет процента симпатична връзка. Което не е добре, всъщност изобщо не е добре. Това ни води до втория закон — „Сродството“. Един по-лесен начин да го запомните е „веднъж заедно — винаги заедно“. Благодарение на щедростта на магистър Хеме разполагам с косъм от неговата глава. — Вдигнах го и церемониално го поставих върху главата на куклата. — Колкото и лесно да изглежда това, сега вече имаме симпатична връзка, която ще работи при трийсет до трийсет и пет процента.

Наблюдавах Хеме. Макар в началото той да изглеждаше леко предпазлив, сега самодоволната усмивка се бе върнала на лицето му. Той знаеше, че без подходящото обвързване и правилно фокусиран Алар целият восък и всичките косми на света няма да свършат работа.

Убеден, че той ме смята за глупак, направих жест към свещта и го попитах:

— С ваше разрешение, магистре?

Той се съгласи с великодушно махване на ръка, облегна се назад върху стола си и скръсти ръце, убеден, че е в безопасност.

Разбира се, аз знаех обвързването и му го бях казал. А Бен ме беше научил на Алар, вярата в камшика, още когато бях на дванайсет.

Но не си направих труда да му обяснявам каквото и да било. Сложих крака на куклата на пламъка на свещта и той се разтече и започна да пуши.

Настъпи напрегнато мълчание, всички затаиха дъх и се надигнаха от местата си, за да погледнат към магистър Хеме.

Хеме сви рамене, преструвайки се на учуден. Но очите му приличаха на вълчи капан, който се готвеше да щракне. Ъгълът на устата му се изви в самодоволна усмивка и той започна да се надига от стола си.

— Нищо не усещам. Ка…

— Точно така — прекъснах го аз, а гласът ми изплющя като камшик и привлече вниманието на студентите към мен. — А защо е така? — Погледнах очаквателно аудиторията. — Заради третия закон, който споменах — „Съхраняването“. „Енергията не се създава или разрушава, а само е изгубвана и откривана.“ Дори и да сложа запалена свещ под краката на нашия многоуважаван преподавател, едва ли ще се случи нещо кой знае какво. И тъй като само около трийсет процента от топлината преминава, няма да получим дори и този незначителен резултат.

Направих пауза, за да дам възможност да обмислят за момент думите ми.

— Това е основният проблем на симпатията. Откъде да вземем енергията? Тук обаче отговорът е много прост.

Духнах свещта и след това отново я запалих от мангала. Измърморих беззвучно нужните слова.

— Като добавите втора симпатична връзка между свещта и по-силен огън… — Разделих съзнанието си на две части — едната обвързваше един с друг Хеме и куклата, а другата свързваше свещта и мангала. — Получаваме желания ефект.