Неизв. - Уилям Пол Йънг Кръстопът Страница 5

- Но как ще разбера…

Ще разбереш - прекъсна го тя. - Вярвай ми, ще разбереш! - Тя го прегърна и го задържа в обятията си дълго, (к ) да мисли, че може да го изцапа с брашно. Него също ис го бе грижа. Не разбираше постъпката на майка си, но чувстваше, че тя има голямо значение за нея. - Следвай Исус, Антъни. Никога няма да сгрешиш, ако следваш Исус. И знай едно… - Тя го отдели от себе си и го погледна в очите. - Той никога няма да те изостави.

Два дни по-късно тя бе си заминала вследствие на егоистичния избор на някой друг, почти на неговите години. Колието все още си стоеше в сейфа в тайния му офис. На никого не беше го дал. Дали по някакъв начин не й е било известно какво ще се случи? Често се бе питал дали не е имала предчувствие, дали не е получила знак от Бог да избърза и да му даде този подарък. Нейната загуба бе опус-I ошила живота му, беше тласнала самия него по пътя, кой-| о го бе направил такъв, какъвто бе в момента - силен, жилав и способен да устои на превратности, които биха сломили други. Ала имаше мимолетни моменти, когато нежният и труднодоловим копнеж се промъкваше край непристъпните стени на душата му и отправяше към него своята песен, или по-скоро понечваше да го направи, защото той бързаше да заглуши гласа му.

Дали Исус все още беше с него? Тони не можеше да каже със сигурност, но по-скоро беше склонен да вярва, че не беше. Той вече не приличаше на майка си, но заради нея беше прочел Библията и някои други любими нейни произведения, опитвайки се да долови из страниците на книгите на К. С. Луис, Макдоналд, Уилямс и Толкин нейното присъствие. Дори за известно време в гимназията се беше присъединил към клуба „Млад живот“, където се бе опитал да научи повече за.Исус, но организацията за приемни грижи, на която бяха поверени с брат му, непрекъснато ги изпращаше от училище в училище и от дом в дом, поради което приобщаването към какъвто и да било клуб или общество им причиняваше единствено болка. При положение че за него всяко „здравей“ беше всъщност предрешено „сбогом“, той бе достигнал до убеждението, че Исус се беше сбогувал с него, подобно на всички останали.

Затова фактът, че беше оставил Исус в списъка си, донякъде го изненада. От години не се беше замислял за него. В колежа за кратко бе възобновил опитите си да опознае неговата личност, но след един семестър, прекаран в обсъждания и проучвания, бързо бе причислил Исус към обществото на великите мъртви учители.

Но дори по онова време отлично разбираше защо майка му беше така преизпълнена с любов към Исус. Та какво у Исус не бе достойно за обич? Бил е истински мъж, а в същото време благ с децата, добър към отритнатите от религията и културата. Човек, изпълнен със заразително състрадание, който, макар да се опълчил срещу статуквото, умеел да обича и своите противници. Той бе всичко, което Тони в определени моменти искаше да бъде, но знаеше, че не е. Може би Исус беше пример за живот, посветен на нещо много по-значимо от личното благополучие, но за него бе вече твърде късно да се променя. Колкото повече остаряваше, толкова по-чужда му ставаше мисълта за трансформация.

Идеята за Бог обаче беше онова, което Тони не можеше да разбере, особено във връзката й с Исус. Отдавна бе решил за себе си. че ако съществуваше Бог, независимо дали беше същество или сила, той трябваше да е ужасен и злонамерен, капризен и вероломен, в най-добрия случай - състоящ се от студена тъмна материя, безличен и безразличен, а в най-лошия - чудовище, чието удоволствие бе да опустошава сърцата на деца.

- Всичко е самозаблуда - промърмори той, смачка листчето с имената и го запрати към коша за боклук в другия край на стаята. На живи хора не можеше да се вярва. Отвори нова бутилка скоч „Балвени Портууд“, наля в чашата си тройно питие и отново включи монитора.

После Тони извади истинското си завещание и прекара следващия час, внасяйки в него основни промени - израз на неговите подозрения и омраза, - след което го разпечата, сложи му дата и заедно със старото го остави небрежно върху купчето с другите варианти на последната си воля в сейфа, който заключи. След това пренастрои алармената система и изгаси лампата на бюрото. Докато седеше в тъмнината и размишляваше върху своето съществуване и за гова кой би могъл да го следи, той не знаеше, че пие може би своя последен скоч.

ПРЪСТ ПРИ ПРЪСТТА

Загадъчен е начинът, по който избира Бог да Върши Своите чудеса.

Оставя Своите стъпки във морето и язди бурята вилнееща.

УИЛЯМ КУПЪР

У трото внезапно нахлу през незакрития прозорец. Ярката светлина ведно с остатъците от скоч в кръвта предизвикаха у Тони рязък пристъп на главоболие - сутрешна мигрена, която обикновено проваляше целия му ден. Но този и ьт нещо беше различно. Той не само не си спомняше как I е беше прибрал в апартамента, но и болката беше съвсем различна, каквато не бе изпитвал никога преди. Неудобна-| а поза, в която се събуди на канапето, където очевидно бе I пал през нощта, можеше да обясни сковаността в шията п раменете, но в паметта си не можеше да открие нищо, което да наподобява пронизващата, пулсираща болка, която чувстваше като безкрайна поредица от гръмотевици в главата си. Нещо ужасно се беше объркало!

Внезапен позив за повръщане го накара да се втурне към I палетната, но той така и не успя да се освободи от отров-ното съдържание на стомаха си, докато не се насили. Напъните само усилиха мъчителната болка. Тони почувства, че го обзема първичен страх, който дълго бе потискал посредством целенасочени усилия на волята. Сега този страх бе разкъсал оковите си като мощен звяр и се хранеше с нарастващата несигурност. Борейки се с омаломощаващия ужас, Тони с олюляване излезе през вратата на апартамента, притиснал силно длани към ушите си, сякаш в опит да попречи на главата си да експлодира. Облегна се на стената в коридора и трескаво затърси из всичките си джобове смартфона, който винаги носеше със себе си. Не откри нищо, освен връзка ключове. И тогава внезапно почувства ужасяваща празнота, липса на всякаква връзка със света. Спасителят, който търсеше, електронният удовлетворител на неговите непосредствени, но преходни потребности липсваше.

Хрумна му, че клетъчният телефон може да е останал в сакото, което обикновено окачаше на облегалката на стола в кухнята, но вратата на апартамента автоматично се бе заключила след излизането му. С едното око почти не виждаше, затова присви другото и се взря в клавиатурата до вратата, опитвайки се да си спомни кода, който щеше да му позволи да се прибере, но никоя от непрестанно кривящите се и сливащи се една с друга цифри не му подсказваше нищо. Затвори очи и се опита да се съсредоточи. Сърцето му блъскаше в гърдите, главата му сякаш гореше, а отчаянието му нарастваше все повече. Тони се разрида неконтролируемо. Това го вбеси и той започна да ругае и панически да натиска безразборно клавишите с неистовата надежда да се случи чудо. Внезапно го обгърна тъмнина, коленете му се подкосиха и той удари главата си в касата на вратата. Това предизвика нов пристъп на остра болка. Освен това по лицето му започна да се стича кръв, тъй като при удара на челото му се бе отворила рана.

Объркването и агонията на Тони непрекъснато се усилваха, докато в един момент той изцяло изгуби ориентация. Освен това клавиатурата пред него и ключовете в ръката му започнаха да му се струват напълно непознати. Може би имаше автомобил, който бе паркиран някъде наблизо? Залитайки, премина през един гьс страничен коридор, слезе

По покрито с мокет стълбище и се озова в закрит паркинг. А сега какво? Натисна поред всичките бутони на дистан-Иионното управление, закачено на връзката ключове, и бе възнаграден с примигване на фаровете от една зелена лимузина на не повече от десет метра от него. Внезапно отново го обгърна тъмнина и той за втори път се свлече на Земята. На ръце и колене запълзя трескаво към автомобила, сякаш животът му зависеше от това. Когато най-сетне стигма до задницата му, с мъка се изправи и се опита да се задържи на крака, тъй като ужасно му се виеше свят. Отново рухна, но този път веднага след падането бе погълнат от успокояващото нищо. Болката, която бе обсебила цялото му съзнание, секна.

Ако някой беше видял падането му, вероятно би го сравнил с изпадането на чувал картофи от каросерията на движещ се камион. Тони се стовари на пода, сякаш в тялото му нямаше кости - като безформена маса, притегляна от гравитацията. Удари тила си в ръба на багажника, инерцията го принуди да се завърти напред и главата му срещна бетонния под със зловещо тупване. Кръв бликна от ухото му и започна да образува нарастваща локва заедно с кръвта, която се стичаше от раните на челото и лицето му. Почти десет минути лежа на пода на подземния паркинг, докато една жена, съсредоточено търсейки ключовете за автомобила си из дамската си чанта, не се спъна в крака му. Пиел.кът й отекна между бетонните стени. Никой не го чу. Цялата разтреперена, тя набра номер 911.